23 oct 2008, 12:49

В междуредието на живота

  Poesía
898 0 6
 

Коя съм аз,

и как да се позная?

Изгубена

във междуредието

на живота.

Лицето си захвърлих,

без да зная,

че с маската

не ще да бъда по-красива.

Коя съм аз?

Безбрежие,

безверие,

разруха.

Свещта във храм

не ще ме просветли.

Гъсеницата се превръща в пеперуда,

разтежът ми

обратно май върви.

Аз бях сълза

и обич,

и надежда.

Захвърлих и зарових ги,

дали от страх

или от суета.

Зад маската се скрих

и в нея се превърнах -

в един живот,

една любов,  в която бях сама.

Сега се търся

някъде във редовете.

Написана,  забравена във някой  стих -

да полетя отново със конете,

опарена ще си призная -

Да, сгреших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...