23 oct 2008, 12:49

В междуредието на живота

  Poesía
896 0 6
 

Коя съм аз,

и как да се позная?

Изгубена

във междуредието

на живота.

Лицето си захвърлих,

без да зная,

че с маската

не ще да бъда по-красива.

Коя съм аз?

Безбрежие,

безверие,

разруха.

Свещта във храм

не ще ме просветли.

Гъсеницата се превръща в пеперуда,

разтежът ми

обратно май върви.

Аз бях сълза

и обич,

и надежда.

Захвърлих и зарових ги,

дали от страх

или от суета.

Зад маската се скрих

и в нея се превърнах -

в един живот,

една любов,  в която бях сама.

Сега се търся

някъде във редовете.

Написана,  забравена във някой  стих -

да полетя отново със конете,

опарена ще си призная -

Да, сгреших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....