23 окт. 2008 г., 12:49

В междуредието на живота

895 0 6
 

Коя съм аз,

и как да се позная?

Изгубена

във междуредието

на живота.

Лицето си захвърлих,

без да зная,

че с маската

не ще да бъда по-красива.

Коя съм аз?

Безбрежие,

безверие,

разруха.

Свещта във храм

не ще ме просветли.

Гъсеницата се превръща в пеперуда,

разтежът ми

обратно май върви.

Аз бях сълза

и обич,

и надежда.

Захвърлих и зарових ги,

дали от страх

или от суета.

Зад маската се скрих

и в нея се превърнах -

в един живот,

една любов,  в която бях сама.

Сега се търся

някъде във редовете.

Написана,  забравена във някой  стих -

да полетя отново със конете,

опарена ще си призная -

Да, сгреших.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....