23 окт. 2008 г., 12:49

В междуредието на живота

899 0 6
 

Коя съм аз,

и как да се позная?

Изгубена

във междуредието

на живота.

Лицето си захвърлих,

без да зная,

че с маската

не ще да бъда по-красива.

Коя съм аз?

Безбрежие,

безверие,

разруха.

Свещта във храм

не ще ме просветли.

Гъсеницата се превръща в пеперуда,

разтежът ми

обратно май върви.

Аз бях сълза

и обич,

и надежда.

Захвърлих и зарових ги,

дали от страх

или от суета.

Зад маската се скрих

и в нея се превърнах -

в един живот,

една любов,  в която бях сама.

Сега се търся

някъде във редовете.

Написана,  забравена във някой  стих -

да полетя отново със конете,

опарена ще си призная -

Да, сгреших.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...