Коя съм аз,
и как да се позная?
Изгубена
във междуредието
на живота.
Лицето си захвърлих,
без да зная,
че с маската
не ще да бъда по-красива.
Коя съм аз?
Безбрежие,
безверие,
разруха.
Свещта във храм
не ще ме просветли.
Гъсеницата се превръща в пеперуда,
разтежът ми
обратно май върви.
Аз бях сълза
и обич,
и надежда.
Захвърлих и зарових ги,
дали от страх
или от суета.
Зад маската се скрих
и в нея се превърнах -
в един живот,
една любов, в която бях сама.
Сега се търся
някъде във редовете.
Написана, забравена във някой стих -
да полетя отново със конете,
опарена ще си призная -
Да, сгреших.
© Гергана Всички права запазени