23.10.2008 г., 12:49

В междуредието на живота

893 0 6
 

Коя съм аз,

и как да се позная?

Изгубена

във междуредието

на живота.

Лицето си захвърлих,

без да зная,

че с маската

не ще да бъда по-красива.

Коя съм аз?

Безбрежие,

безверие,

разруха.

Свещта във храм

не ще ме просветли.

Гъсеницата се превръща в пеперуда,

разтежът ми

обратно май върви.

Аз бях сълза

и обич,

и надежда.

Захвърлих и зарових ги,

дали от страх

или от суета.

Зад маската се скрих

и в нея се превърнах -

в един живот,

една любов,  в която бях сама.

Сега се търся

някъде във редовете.

Написана,  забравена във някой  стих -

да полетя отново със конете,

опарена ще си призная -

Да, сгреших.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...