31 ene 2005, 11:30

В мен

  Poesía
1.6K 0 2
Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но той все пак я открива! Благодаря ти, Фабиана!
  • На Пепеляшка 6 )) Озарена от обичта, която носи в себе си и малко тъжна заради принца, който се е залутал някъде. )

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...