31 ene 2005, 11:30

В мен

  Poesía
1.6K 0 2
Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но той все пак я открива! Благодаря ти, Фабиана!
  • На Пепеляшка 6 )) Озарена от обичта, която носи в себе си и малко тъжна заради принца, който се е залутал някъде. )

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...