В мен
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
)) Озарена от обичта, която носи в себе си и малко тъжна заради принца, който се е залутал някъде.