Jan 31, 2005, 11:30 AM

В мен

  Poetry
1.6K 0 2
Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но той все пак я открива! Благодаря ти, Фабиана!
  • На Пепеляшка 6 )) Озарена от обичта, която носи в себе си и малко тъжна заради принца, който се е залутал някъде. )

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...