2 sept 2004, 17:09

В мен остани

  Poesía
2.1K 0 5
Нима вече си тръгваш, моя малка принцесо?
Усмихната тичаш към свойте мечти,
а мен ме остави сама в тишината,
беляза ме само с тези тъжни очи.

Недей си отива, в мен остани,
разцъфни като пролетно диво кокиче,
с детска длан избърши потока сълзи,
покажи ми как да се смея без да боли...

Искам боса да тичам, на воля, в полето,
в косите си тъмни да вплитам цветя от звезди
и отново да бъда детето,
огряно от слънчеви златни лъчи.

Моя малка принцесо, мое цвете планинско,
завинаги в мен остани,
страх ме е... в жена се превръщам,
а сърцето ми клето още по детски тупти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...