Sep 2, 2004, 5:09 PM

В мен остани

  Poetry
2.1K 0 5
Нима вече си тръгваш, моя малка принцесо?
Усмихната тичаш към свойте мечти,
а мен ме остави сама в тишината,
беляза ме само с тези тъжни очи.

Недей си отива, в мен остани,
разцъфни като пролетно диво кокиче,
с детска длан избърши потока сълзи,
покажи ми как да се смея без да боли...

Искам боса да тичам, на воля, в полето,
в косите си тъмни да вплитам цветя от звезди
и отново да бъда детето,
огряно от слънчеви златни лъчи.

Моя малка принцесо, мое цвете планинско,
завинаги в мен остани,
страх ме е... в жена се превръщам,
а сърцето ми клето още по детски тупти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...