В мен остани
Нима вече си тръгваш, моя малка принцесо?
Усмихната тичаш към свойте мечти,
а мен ме остави сама в тишината,
беляза ме само с тези тъжни очи.
Недей си отива, в мен остани,
разцъфни като пролетно диво кокиче,
с детска длан избърши потока сълзи,
покажи ми как да се смея без да боли...
Искам боса да тичам, на воля, в полето,
в косите си тъмни да вплитам цветя от звезди
и отново да бъда детето,
огряно от слънчеви златни лъчи.
Моя малка принцесо, мое цвете планинско,
завинаги в мен остани,
страх ме е... в жена се превръщам,
а сърцето ми клето още по детски тупти...
Усмихната тичаш към свойте мечти,
а мен ме остави сама в тишината,
беляза ме само с тези тъжни очи.
Недей си отива, в мен остани,
разцъфни като пролетно диво кокиче,
с детска длан избърши потока сълзи,
покажи ми как да се смея без да боли...
Искам боса да тичам, на воля, в полето,
в косите си тъмни да вплитам цветя от звезди
и отново да бъда детето,
огряно от слънчеви златни лъчи.
Моя малка принцесо, мое цвете планинско,
завинаги в мен остани,
страх ме е... в жена се превръщам,
а сърцето ми клето още по детски тупти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
