13 jul 2016, 8:00

В мига на желаната слава

Poesía » Otra

507 0 2

Предвидимият хаос очаква

своя миг на покой.

Виж, и той като нас се надява

да векува, но с кой?

Аз съм твърде разумна-

не ставам. Ти не си мекушав.

Гние в мига на желаната слава

онова, от което се прави ошав.

И сега, накъде?! Накъдето

погледът спира в стената

от влюбени намерения? Съхне

плодът на родилата круши лоза.

Все по предвинено време!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Wali (Виолета Томова)

Хаосът обича поетите,но поетите много мразят покоя- та и ти.Поздравления!!!! Wali /Виолета Томова

2016-07-15T04:31:41+03:00
Monserrat (Мелани)

Хареса ми!

2016-07-14T02:42:22+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0