Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна-
не ставам. Ти не си мекушав.
Гние в мига на желаната слава
онова, от което се прави ошав.
И сега, накъде?! Накъдето
погледът спира в стената
от влюбени намерения? Съхне
плодът на родилата круши лоза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse