13.07.2016 г., 8:00

В мига на желаната слава

Поезия » Друга

505 0 2

Предвидимият хаос очаква

своя миг на покой.

Виж, и той като нас се надява

да векува, но с кой?

Аз съм твърде разумна-

не ставам. Ти не си мекушав.

Гние в мига на желаната слава

онова, от което се прави ошав.

И сега, накъде?! Накъдето

погледът спира в стената

от влюбени намерения? Съхне

плодът на родилата круши лоза.

Все по предвинено време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Wali (Виолета Томова)

Хаосът обича поетите,но поетите много мразят покоя- та и ти.Поздравления!!!! Wali /Виолета Томова

2016-07-15T04:31:41+03:00
Monserrat (Мелани)

Хареса ми!

2016-07-14T02:42:22+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0