3 ene 2013, 17:24

В мига, във който Господ те изпрати

1.1K 0 8

Не бе целувка, стоплена от милост,

изпратена от сляпата съдба,

а беше огън, който дава сила,

от който в миг кръвта ми закипя!

 

Почувствах го, че беше любовта ти –

с усмивката ти, с твоето лице...

В мига, във който Господ те изпрати

да ме докоснеш с ангелски криле!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Впечатлен съм от лириката ти!
  • Не е нужно да описваш любовта с многословия! Тя, любовта, всъщност е трудно да бъде описана и с каквото и да е сравнявана, никога не може да се получи в пълнота многоликият й образ! Но понякога стига това, да вложим цялото си чувство в няколко реда, които да докоснат сърцето! Хареса ми, Мариан!
  • Красота и нежност...
  • Нежно и красиво!
    Поздрави!
  • Много е хубаво ЧНГ

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...