Jan 3, 2013, 5:24 PM

В мига, във който Господ те изпрати

  Poetry » Love
1.1K 0 8

Не бе целувка, стоплена от милост,

изпратена от сляпата съдба,

а беше огън, който дава сила,

от който в миг кръвта ми закипя!

 

Почувствах го, че беше любовта ти –

с усмивката ти, с твоето лице...

В мига, във който Господ те изпрати

да ме докоснеш с ангелски криле!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатлен съм от лириката ти!
  • Не е нужно да описваш любовта с многословия! Тя, любовта, всъщност е трудно да бъде описана и с каквото и да е сравнявана, никога не може да се получи в пълнота многоликият й образ! Но понякога стига това, да вложим цялото си чувство в няколко реда, които да докоснат сърцето! Хареса ми, Мариан!
  • Красота и нежност...
  • Нежно и красиво!
    Поздрави!
  • Много е хубаво ЧНГ

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...