3 янв. 2013 г., 17:24

В мига, във който Господ те изпрати

1.1K 0 8

Не бе целувка, стоплена от милост,

изпратена от сляпата съдба,

а беше огън, който дава сила,

от който в миг кръвта ми закипя!

 

Почувствах го, че беше любовта ти –

с усмивката ти, с твоето лице...

В мига, във който Господ те изпрати

да ме докоснеш с ангелски криле!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатлен съм от лириката ти!
  • Не е нужно да описваш любовта с многословия! Тя, любовта, всъщност е трудно да бъде описана и с каквото и да е сравнявана, никога не може да се получи в пълнота многоликият й образ! Но понякога стига това, да вложим цялото си чувство в няколко реда, които да докоснат сърцето! Хареса ми, Мариан!
  • Красота и нежност...
  • Нежно и красиво!
    Поздрави!
  • Много е хубаво ЧНГ

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...