3 янв. 2013 г., 17:24

В мига, във който Господ те изпрати

1.1K 0 8

Не бе целувка, стоплена от милост,

изпратена от сляпата съдба,

а беше огън, който дава сила,

от който в миг кръвта ми закипя!

 

Почувствах го, че беше любовта ти –

с усмивката ти, с твоето лице...

В мига, във който Господ те изпрати

да ме докоснеш с ангелски криле!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатлен съм от лириката ти!
  • Не е нужно да описваш любовта с многословия! Тя, любовта, всъщност е трудно да бъде описана и с каквото и да е сравнявана, никога не може да се получи в пълнота многоликият й образ! Но понякога стига това, да вложим цялото си чувство в няколко реда, които да докоснат сърцето! Хареса ми, Мариан!
  • Красота и нежност...
  • Нежно и красиво!
    Поздрави!
  • Много е хубаво ЧНГ

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...