3.01.2013 г., 17:24

В мига, във който Господ те изпрати

1.1K 0 8

Не бе целувка, стоплена от милост,

изпратена от сляпата съдба,

а беше огън, който дава сила,

от който в миг кръвта ми закипя!

 

Почувствах го, че беше любовта ти –

с усмивката ти, с твоето лице...

В мига, във който Господ те изпрати

да ме докоснеш с ангелски криле!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатлен съм от лириката ти!
  • Не е нужно да описваш любовта с многословия! Тя, любовта, всъщност е трудно да бъде описана и с каквото и да е сравнявана, никога не може да се получи в пълнота многоликият й образ! Но понякога стига това, да вложим цялото си чувство в няколко реда, които да докоснат сърцето! Хареса ми, Мариан!
  • Красота и нежност...
  • Нежно и красиво!
    Поздрави!
  • Много е хубаво ЧНГ

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...