В минало време

17 mar 2012, 14:22

Poesía » De amor

642 0 4

От очите на слепи надежди

няма как да си сипя вода.

Колко още забравени грешки

ще потърсят днес свойта цена?...

А въпросите в минало време,

като тежки хомоти висят…

Все успяват съня ми да вземат,

щом до лудост в нощта ми валят.

И разрошват спокойния делник,

като трънчета с остри бодли.

Знам, приличам на дрипав неверник,

който в чужди кахъри гори…

Сякаш Дяволът вади наяве

тежки думи от минали дни.

Като камък в гърдите застава,

от вина, до зори да боли.

Вън просветва. Зората се ражда

и ме кани напред да вървя.

Още нося в сърцето си жажда,

значи още гори любовта…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2012-03-18T12:53:47+02:00

Поздравления, Дани!
lu4 (Мартина)

2012-03-18T01:44:16+02:00

Прочетох с удоволствие!
Eko70 (Веселин Динчев)

2012-03-18T00:59:56+02:00

Наистина - много хубаво...и на един дъх, и с финал - напред...
mili_bg (Милена Христова)

2012-03-17T22:45:11+02:00

"Сякаш Дяволът вади наяве
тежки думи от минали дни.
Като камък в гърдите застава,
от вина, до зори да боли."
Не мога да повярвам...поразително въздействие за мен!Дани....!