В минало време
От очите на слепи надежди
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време,
като тежки хомоти висят…
Все успяват съня ми да вземат,
щом до лудост в нощта ми валят.
И разрошват спокойния делник,
като трънчета с остри бодли.
Знам, приличам на дрипав неверник,
който в чужди кахъри гори…
Сякаш Дяволът вади наяве
тежки думи от минали дни.
Като камък в гърдите застава,
от вина, до зори да боли.
Вън просветва. Зората се ражда
и ме кани напред да вървя.
Още нося в сърцето си жажда,
значи още гори любовта…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
