22 ene 2015, 18:02

В миналото и сега

  Poesía » Otra
461 0 0

В миналото и сега

Аз във студентството си бях юнак,
капризите  ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.

Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги  тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...

Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...

Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта  си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта  си!

Сега  аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак  не  си мечтая  за Палат,
а път да соча  на Доброто!

     04.12.1975г- София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...