22 янв. 2015 г., 18:02

В миналото и сега

456 0 0

В миналото и сега

Аз във студентството си бях юнак,
капризите  ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.

Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги  тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...

Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...

Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта  си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта  си!

Сега  аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак  не  си мечтая  за Палат,
а път да соча  на Доброто!

     04.12.1975г- София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...