22.01.2015 г., 18:02

В миналото и сега

455 0 0

В миналото и сега

Аз във студентството си бях юнак,
капризите  ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.

Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги  тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...

Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...

Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта  си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта  си!

Сега  аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак  не  си мечтая  за Палат,
а път да соча  на Доброто!

     04.12.1975г- София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...