Jan 22, 2015, 6:02 PM

В миналото и сега

  Poetry » Other
458 0 0

В миналото и сега

Аз във студентството си бях юнак,
капризите  ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.

Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги  тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...

Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...

Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта  си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта  си!

Сега  аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак  не  си мечтая  за Палат,
а път да соча  на Доброто!

     04.12.1975г- София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...