Jan 22, 2015, 6:02 PM

В миналото и сега

  Poetry » Other
463 0 0

В миналото и сега

Аз във студентството си бях юнак,
капризите  ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.

Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги  тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...

Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...

Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта  си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта  си!

Сега  аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак  не  си мечтая  за Палат,
а път да соча  на Доброто!

     04.12.1975г- София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....