В Минск

17 sept 2008, 12:01

Poesía

604 0 2

Град до реката. Светеше студената вода.

Течеше свита между бреговете.

Валеше сняг, покриваше околната земя.

Мигът разтваряше се,

после чезнеше в небитието.

Фрагментът тлее в мен.

Докосвам го със спомен, като

част от него със ръка.

Разкъсан фон довява студовете.

Стоях тогава, пак стоя сега,

а според древните повтарям боговете.

Умира времето, възражда се денят,

със каменните сгради, над които пеят ветровете.

Градина с статуи

от бронз,

от камък,

от метал...

Отново съм сред тях,

но вече като призрак от небитието.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.