Град до реката. Светеше студената вода.
Течеше свита между бреговете.
Валеше сняг, покриваше околната земя.
Мигът разтваряше се,
после чезнеше в небитието.
Фрагментът тлее в мен.
Докосвам го със спомен, като
част от него със ръка.
Разкъсан фон довява студовете.
Стоях тогава, пак стоя сега,
а според древните повтарям боговете.
Умира времето, възражда се денят, ...