valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
11 ene 2009, 10:06

В морето на живота 

  Poesía
540 0 7
Душата ми, омраза я попари.
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.

Мисълта тежи ми като котва.
Истината е далечен бряг.
В морето на живота аз съм лодка,
с пробито дъно даже се видях.

Не звезди с луна над мене греят,
а облаци навъсени дъждят.
Гларусите страшно ми се смеят,
вълните неспокойни ме болят.

Казват, че морето е прекрасно,
там слънцето се къпело дори.
Едно обаче мен не ми е ясно:
Дали то в лодката ще се яви?

Дали ще я погали със лъчите,
за да си има слънчеви весла?...
С мъгла и влага пълнят се очите
и буря ме студее във съня.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??