В морето на живота
Душата ми, омраза я попари.
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.
Мисълта тежи ми като котва.
Истината е далечен бряг.
В морето на живота аз съм лодка,
с пробито дъно даже се видях.
Не звезди с луна над мене греят,
а облаци навъсени дъждят.
Гларусите страшно ми се смеят,
вълните неспокойни ме болят.
Казват, че морето е прекрасно,
там слънцето се къпело дори.
Едно обаче мен не ми е ясно:
Дали то в лодката ще се яви?
Дали ще я погали със лъчите,
за да си има слънчеви весла?...
С мъгла и влага пълнят се очите
и буря ме студее във съня.
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.
Мисълта тежи ми като котва.
Истината е далечен бряг.
В морето на живота аз съм лодка,
с пробито дъно даже се видях.
Не звезди с луна над мене греят,
а облаци навъсени дъждят.
Гларусите страшно ми се смеят,
вълните неспокойни ме болят.
Казват, че морето е прекрасно,
там слънцето се къпело дори.
Едно обаче мен не ми е ясно:
Дали то в лодката ще се яви?
Дали ще я погали със лъчите,
за да си има слънчеви весла?...
С мъгла и влага пълнят се очите
и буря ме студее във съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
...Но изгони омразата от душата си-така ще си по-щастлив!
