Jan 11, 2009, 10:06 AM

В морето на живота

Poetry

684 0 7

Душата ми, омраза я попари.
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.

Мисълта тежи ми като котва.
Истината е далечен бряг.
В морето на живота аз съм лодка,
с пробито дъно даже се видях.

Не звезди с луна над мене греят,
а облаци навъсени дъждят.
Гларусите страшно ми се смеят,
вълните неспокойни ме болят.

Казват, че морето е прекрасно,
там слънцето се къпело дори.
Едно обаче мен не ми е ясно:
Дали то в лодката ще се яви?

Дали ще я погали със лъчите,
за да си има слънчеви весла?...
С мъгла и влага пълнят се очите
и буря ме студее във съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Харесах,Вал!...Но изгони омразата от душата си-така ще си по-щастлив!

2009-01-13T10:27:43+02:00
ria (Гергана Иванова)

Стихът ти като идея е хубав. Има разкошни метафори, но(не се сърди)доста е подробен. Може би, като хаоса от чувства, бродещи в душата ти.

2009-01-11T18:33:41+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Сам знаеш, че след след слънцата се редуват студове и бури, така че... никакво отказване от морето на Живота!
Вал*!

2009-01-11T15:34:13+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Прекрасен стих!!!
Браво!!!Поздрав и прегръдка!!!

2009-01-11T14:07:07+02:00
stef_bobi (Яна)

Прекрасно.Поздрави!

2009-01-11T13:18:41+02:00