В мостика сред спомените

6 nov 2009, 11:32

Poesía » Del paisaje

631 0 2

Блестеше от възторг кат небесата,

пиратът със едно око - бе огнено,

и тайничко докопал се до златото,

отмъкваше го с черните си кораби.

А с грубите ръце, като медузи,

пренасяше ковчези на талази

и удряйки по жлебовете в музика,

отпускаше платното под предпазителя.

Но спомените, черните, от битката,

се спускаха болезнено над кораба,

и осъзнал, заседнали сред плиткото,

отпусна се, потънал в мрачни спомени.

За многото убийства и за костите

на своите приятели изкормени,

за пламналия от пожара мостик,

за тайни градове и тайни проходи.

Но стигмата на мрачния му спомен

превръщаше се във "Исусов кръст",

и гниеше в душата му кат огън,

и го следваше кат обвиняващ пръст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.