Блестеше от възторг кат небесата,
пиратът със едно око - бе огнено,
и тайничко докопал се до златото,
отмъкваше го с черните си кораби.
А с грубите ръце, като медузи,
пренасяше ковчези на талази
и удряйки по жлебовете в музика,
отпускаше платното под предпазителя.
Но спомените, черните, от битката,
се спускаха болезнено над кораба,
и осъзнал, заседнали сред плиткото,
отпусна се, потънал в мрачни спомени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up