В мостика сред спомените
Блестеше от възторг кат небесата,
пиратът със едно око - бе огнено,
и тайничко докопал се до златото,
отмъкваше го с черните си кораби.
А с грубите ръце, като медузи,
пренасяше ковчези на талази
и удряйки по жлебовете в музика,
отпускаше платното под предпазителя.
Но спомените, черните, от битката,
се спускаха болезнено над кораба,
и осъзнал, заседнали сред плиткото,
отпусна се, потънал в мрачни спомени.
За многото убийства и за костите
на своите приятели изкормени,
за пламналия от пожара мостик,
за тайни градове и тайни проходи.
Но стигмата на мрачния му спомен
превръщаше се във "Исусов кръст",
и гниеше в душата му кат огън,
и го следваше кат обвиняващ пръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
