В моя свят имаше цветя,
но ти ги изсуши.
В моя свят имаше луна,
но ти я затъмни.
В моя свят имаше мечти,
но ти ги разруши.
Моя свят бе една любов,
но ти с тъга я замени.
Да, аз плача и цялото красиво небе тъгува с мен,
давейки Земята с горчиви сълзи и ридове за мен,
вятъра притихнал слуша бесните викове небесни
и дори луната се е срила в булото на самота и сиви песни,
оплаквайки една незбъдната мечта и една изстрадала душа.
© Емилия Todos los derechos reservados