8 jul 2006, 7:59

В моя свят

  Poesía
911 0 0

В моя свят имаше цветя,
но ти ги изсуши.
В моя свят имаше луна,
но ти я затъмни.
В моя свят имаше мечти,
но ти ги разруши.
Моя свят бе една любов,
но ти с тъга я замени.
 Да, аз плача и цялото красиво небе тъгува с мен,
давейки Земята с горчиви сълзи и ридове за мен,
вятъра притихнал слуша бесните викове небесни
и дори луната се е срила в булото на самота и сиви песни,
оплаквайки една незбъдната мечта и една изстрадала душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...