Jul 8, 2006, 7:59 AM

В моя свят

  Poetry
909 0 0

В моя свят имаше цветя,
но ти ги изсуши.
В моя свят имаше луна,
но ти я затъмни.
В моя свят имаше мечти,
но ти ги разруши.
Моя свят бе една любов,
но ти с тъга я замени.
 Да, аз плача и цялото красиво небе тъгува с мен,
давейки Земята с горчиви сълзи и ридове за мен,
вятъра притихнал слуша бесните викове небесни
и дори луната се е срила в булото на самота и сиви песни,
оплаквайки една незбъдната мечта и една изстрадала душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...