7 abr 2010, 19:33

В моята глава...

  Poesía » Otra
563 0 0

Не чувам вече дори и тишината.

Слушам само мислите си в главата.

Повехнали от времето, но незабравени.

Сътворяват истини от моите мечтания.

 

Нощта очите ми затваря.

Сънят ме гали и ме усмихва.

 

Преобличам те във своята фантазия,

какъвто искам да си и те мечтая.

 

Но ти не си такъв, какъвто те искам.

Нито аз съм такава, каквато ме искаш.

Затова сме толкова далечни в реалността

и се обичаме само в моята глава.

 

_________________

Това е най-доброто от мен, защото не се е родило с усилие в опит да ви дам нещо повече (както в повечето ми стихотворения), а в изблик на моите мисли, искащи да се превърнат в нещо хубаво. Не се опитах да ги спра.

06.03.2010.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...