7.04.2010 г., 19:33

В моята глава...

561 0 0

Не чувам вече дори и тишината.

Слушам само мислите си в главата.

Повехнали от времето, но незабравени.

Сътворяват истини от моите мечтания.

 

Нощта очите ми затваря.

Сънят ме гали и ме усмихва.

 

Преобличам те във своята фантазия,

какъвто искам да си и те мечтая.

 

Но ти не си такъв, какъвто те искам.

Нито аз съм такава, каквато ме искаш.

Затова сме толкова далечни в реалността

и се обичаме само в моята глава.

 

_________________

Това е най-доброто от мен, защото не се е родило с усилие в опит да ви дам нещо повече (както в повечето ми стихотворения), а в изблик на моите мисли, искащи да се превърнат в нещо хубаво. Не се опитах да ги спра.

06.03.2010.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...