Не чувам вече дори и тишината.

Слушам само мислите си в главата.

Повехнали от времето, но незабравени.

Сътворяват истини от моите мечтания.

Нощта очите ми затваря.

Сънят ме гали и ме усмихва.

Преобличам те във своята фантазия,

какъвто искам да си и те мечтая.

Но ти не си такъв, какъвто те искам.

Нито аз съм такава, каквато ме искаш.

Затова сме толкова далечни в реалността

и се обичаме само в моята глава.

_________________

Това е най-доброто от мен, защото не се е родило с усилие в опит да ви дам нещо повече (както в повечето ми стихотворения), а в изблик на моите мисли, искащи да се превърнат в нещо хубаво. Не се опитах да ги спра.

06.03.2010.