4 ene 2008, 16:56

В началото

  Poesía
709 0 9

Разбирахме се с устни и усмивки,

в началото, когато любовта

ароматизираше завивките ни

с шоколадова канелена кора.

Под погледа ти се разлиствах,

 в косите ми напевно се родиха

ония стръкове от многолистия,

които своя стряха свиха.

По раменете ми излизаха написани

с писец от щастие четерилистни бенки.

Ти тях с милувки бе орисал,

направил бе ръцете техни сенки.

Гърдите ми повдигаха се страстно,

когато идваше към мен с палитра,

която искаше пристрастно

тялото ми да облее с литри.

Любов, Привличане, Безвремие...

Да се стекат по мене водопадно.

И всеки път да ме превземаш

както някога - с безпощадност...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...