Jan 4, 2008, 4:56 PM

В началото

  Poetry
712 0 9

Разбирахме се с устни и усмивки,

в началото, когато любовта

ароматизираше завивките ни

с шоколадова канелена кора.

Под погледа ти се разлиствах,

 в косите ми напевно се родиха

ония стръкове от многолистия,

които своя стряха свиха.

По раменете ми излизаха написани

с писец от щастие четерилистни бенки.

Ти тях с милувки бе орисал,

направил бе ръцете техни сенки.

Гърдите ми повдигаха се страстно,

когато идваше към мен с палитра,

която искаше пристрастно

тялото ми да облее с литри.

Любов, Привличане, Безвремие...

Да се стекат по мене водопадно.

И всеки път да ме превземаш

както някога - с безпощадност...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...