Jan 4, 2008, 4:56 PM

В началото

  Poetry
711 0 9

Разбирахме се с устни и усмивки,

в началото, когато любовта

ароматизираше завивките ни

с шоколадова канелена кора.

Под погледа ти се разлиствах,

 в косите ми напевно се родиха

ония стръкове от многолистия,

които своя стряха свиха.

По раменете ми излизаха написани

с писец от щастие четерилистни бенки.

Ти тях с милувки бе орисал,

направил бе ръцете техни сенки.

Гърдите ми повдигаха се страстно,

когато идваше към мен с палитра,

която искаше пристрастно

тялото ми да облее с литри.

Любов, Привличане, Безвремие...

Да се стекат по мене водопадно.

И всеки път да ме превземаш

както някога - с безпощадност...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...