В началото...
В началото бе словото.
А после беше книгата.
И някак завъртя се
във буен кръг интригата.
Един е предположил,
а друг - за туй доложил.
О, Боже, опази ме!
Душата съхрани ми!
За някой този свят
е приказно богат!
За други – сив и скучен,
и правят ... частен случай.
Интригата заплитат,
без никой да ги пита.
А после си злорадстват,
щастливи, от бедата.
Защо бе, ти, човеко,
ограничен и тъп,
не виждаш по-далеко
от своя собствен пъп?!?
Защо ти беше словото,
а после пък и книгата?!!!
Да срамиш тъй позорно
това, дето издига те!!!
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
Много ми хареса стиха ти, Нада!
Поздрави!