30 июл. 2007 г., 09:07

В началото...

632 0 1

 

       В началото...

 

В началото бе словото.

А после беше книгата.

И някак завъртя се

във буен кръг интригата.

Един е предположил,

а друг -  за туй доложил.

О, Боже, опази ме!

Душата съхрани ми!

За някой този свят

е приказно богат!

За други – сив и скучен,

и правят ... частен случай.

Интригата заплитат,

без никой да ги пита.

А после си злорадстват,

щастливи, от бедата.

Защо бе, ти, човеко,

ограничен и тъп,

не виждаш по-далеко

от своя собствен пъп?!?

Защо ти беше словото,

а после пък и книгата?!!!

Да срамиш тъй позорно

това, дето издига те!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
    Много ми хареса стиха ти, Нада!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...