В началото...

В началото бе словото.

А после беше книгата.

И някак завъртя се

във буен кръг интригата.

Един е предположил,

а друг -  за туй доложил.

О, Боже, опази ме!

Душата съхрани ми!

За някой този свят

е приказно богат!

За други – сив и скучен,

и правят ... частен случай.

Интригата заплитат,

без никой да ги пита.

А после си злорадстват,

щастливи, от бедата.

Защо бе, ти, човеко,

ограничен и тъп,

не виждаш по-далеко

от своя собствен пъп?!?

Защо ти беше словото,

а после пък и книгата?!!!

Да срамиш тъй позорно

това, дето издига те!!!