1 jun 2007, 5:28

В навечерието на 2 юни

  Poesía
652 0 3

В навечерието на 2 юни

"Мила ми Венето,...
... после Отечеството..."
Зная.
Обичал си
най-много мене.
Затуй не нося траур.
И не плача... Вече.
Само вечер
срещу бялата луна
оголвам зъби.
После вия...
Душата ми -
вълчица наранена,
се слива с тъмнината.
Чака още...
Околчица
е тъй далече, че
дорде си дойдеш,
минали години.
Виж - щерка ти порасна,
прегърни я.
Прощавам ти, ще кажа.
... Само вия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...