В навечерието на 2 юни
В навечерието на 2 юни
"Мила ми Венето,...
... после Отечеството..."
Зная.
Обичал си
най-много мене.
Затуй не нося траур.
И не плача... Вече.
Само вечер
срещу бялата луна
оголвам зъби.
После вия...
Душата ми -
вълчица наранена,
се слива с тъмнината.
Чака още...
Околчица
е тъй далече, че
дорде си дойдеш,
минали години.
Виж - щерка ти порасна,
прегърни я.
Прощавам ти, ще кажа.
... Само вия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Петкова Всички права запазени
