В навечерието на Трети март

1 mar 2012, 15:06

Poesía » Civil

831 0 6

Българийо, родино,

ти беше тъй добра,

ти майчица ми беше,

ти беше ми сестра!

Сега си по-различна

в задъхания ден –

забързана, себична,

забравила за мен!

Но аз те венцеславя!...

А вместо с благослов,

и вместо с гордо знаме,

и вместо със любов,

ти махваш безразлично

понякога с ръка...

Сърцето ми се свива,

о, майчице земя!

Тежи на съвестта ми

болезненият вик!

За мен си упование –

на тебе съм войник!

Но тук, родино моя,

сред родното поле,

дочувах често воя

на грохващи мъже...

Тук виждах поругани

светини... суета...

как чезнат по чужбина

сиротни имена!

И казвам на децата си

да помнят този ден,

да бранят свободата си

достойно те след мен,

щастливи за да бъдат!

А аз... ще бъда пръст

от родната България,

под праведния кръст!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2012-03-02T14:37:11+02:00

Истината казваш-патриоте!Поздрав!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2012-03-01T19:40:20+02:00

не дочетох
на база първата строфа

изненада, а
а какво да кажем ние
едно поколение
за което държавата никога не е била:

...тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!

а по чия вина е друга тема
мисля всички са наясно
razkovni4e (Гери Грозева)

2012-03-01T18:24:41+02:00

Много хубаво стихотворение.
С уважение.
valia1771 (Ивон)

2012-03-01T17:36:54+02:00

С поздравления за патриотичния дух!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2012-03-01T15:43:47+02:00

Да бъде, Мариане!
Сгряват словата ти, приятелю!
Katriona (Кети Рашева)

2012-03-01T15:33:13+02:00

Абе затова съм ти голяма фенка - пишеш страхотно, направо се просълзих!!!