В навечерието на Трети март
Българийо, родино,
ти беше тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!
Сега си по-различна
в задъхания ден –
забързана, себична,
забравила за мен!
Но аз те венцеславя!...
А вместо с благослов,
и вместо с гордо знаме,
и вместо със любов,
ти махваш безразлично
понякога с ръка...
Сърцето ми се свива,
о, майчице земя!
Тежи на съвестта ми
болезненият вик!
За мен си упование –
на тебе съм войник!
Но тук, родино моя,
сред родното поле,
дочувах често воя
на грохващи мъже...
Тук виждах поругани
светини... суета...
как чезнат по чужбина
сиротни имена!
И казвам на децата си
да помнят този ден,
да бранят свободата си
достойно те след мен,
щастливи за да бъдат!
А аз... ще бъда пръст
от родната България,
под праведния кръст!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
