mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
1.03.2012 г., 15:06 ч.

В навечерието на Трети март 

  Поезия » Гражданска
832 0 6

Българийо, родино,

ти беше тъй добра,

ти майчица ми беше,

ти беше ми сестра!

Сега си по-различна

в задъхания ден –

забързана, себична,

забравила за мен!

 

Но аз те венцеславя!...

А вместо с благослов,

и вместо с гордо знаме,

и вместо със любов,

ти махваш безразлично

понякога с ръка...

Сърцето ми се свива,

о, майчице земя!

 

Тежи на съвестта ми

болезненият вик!

За мен си упование –

на тебе съм войник!

Но тук, родино моя,

сред родното поле,

дочувах често воя

на грохващи мъже...

Тук виждах поругани

светини... суета...

как чезнат по чужбина

сиротни имена!

 

И казвам на децата си

да помнят този ден,

да бранят свободата си

достойно те след мен,

щастливи за да бъдат!

А аз... ще бъда пръст

от родната България,

под праведния кръст!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истината казваш-патриоте!Поздрав!
  • не дочетох
    на база първата строфа

    изненада, а
    а какво да кажем ние
    едно поколение
    за което държавата никога не е била:

    ...тъй добра,
    ти майчица ми беше,
    ти беше ми сестра!


    а по чия вина е друга тема
    мисля всички са наясно
  • Много хубаво стихотворение.
    С уважение.
  • С поздравления за патриотичния дух!
  • Да бъде, Мариане!
    Сгряват словата ти, приятелю!
  • Абе затова съм ти голяма фенка - пишеш страхотно, направо се просълзих!!!
Предложения
: ??:??