16 may 2018, 20:24
В небесната поляна
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада
с ръцете на невидим ветровей.
И всичкото това е за наслада
по времето на слънчев апогей.
А болките ме вдигат на небето
и се възрадва моята душа.
Смъртта разделя ме от битието
и тук не мога вече да сгреша.
И с радостта – до днеска невидяна,
пътувам аз към седмия етаж.
И май, че там – в небесната поляна,
самите ангели са все на страж.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
хубаво е, Колич
-
Оптимистично звучи тази небесна поляна, Колич.
Хубаво е, че с радост мислиш за нея и ти се привиждат ангели.
Харесвам погледа ти към неизбежния край...
Бъди здрав! -
Стихът ми хареса. Може би наистина страдаш, но не бързай за седмия етаж! Имаш още какво да дадеш тук.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че харесвате! Желая ви хубава вечер! Поздрави!