16.05.2018 г., 20:24 ч.
В небесната поляна
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада
с ръцете на невидим ветровей.
И всичкото това е за наслада
по времето на слънчев апогей.
А болките ме вдигат на небето
и се възрадва моята душа.
Смъртта разделя ме от битието
и тук не мога вече да сгреша.
И с радостта – до днеска невидяна,
пътувам аз към седмия етаж.
И май, че там – в небесната поляна,
самите ангели са все на страж.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хубаво е, Колич
-
Оптимистично звучи тази небесна поляна, Колич.
Хубаво е, че с радост мислиш за нея и ти се привиждат ангели.
Харесвам погледа ти към неизбежния край...
Бъди здрав! -
Стихът ми хареса. Може би наистина страдаш, но не бързай за седмия етаж! Имаш още какво да дадеш тук.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че харесвате! Желая ви хубава вечер! Поздрави!