Izumrudkata (Катя)
22 290

19 ene 2019, 2:29

В невидимия миг на времето

Poesía » Otra

659 3 9

В невидимия миг на времето,

стрелките неуморно се гонят!

Тиктакат, танцуват, отмерват -

по спиралата на времето бързат!

И невидимо дните се нижат,

оставят следи в без края

и някой ден може би ще разкажат

за това как съм живяла...!

Как търсила съм живия извор

та с наслада от него да отпия,

мъдрост, любов и надежда -

закодирани в стрелките на времето!

Тиктакат минутите бързо

и няма назад да поглеждам!

Живота е тук и сега! В тази минута!

А времето е твърде безценно...

Но не го пропилявайте...моля!

И нека всяка скъпоценна минута

да ви води напред и нагоре...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Гаврил, благодаря ти за хубавия коментар!
Да така е! Има доза оптимизъм - това ми дава сили да продължа напред!
Стойчо, благодаря ти за искрения коментар!
И нека тази луна вечер,
обсипана с безброй звезди,
тъгата твоя да прокуди
и с нежност да докосне
твоята душа...!
Недей тъгува - времето ни е безценно!
Най - светлото вземи от него...
Засмей се и смело продължи напред!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!

2019-01-20T19:57:25+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Понякога съм твърде неразумен,
за да следвам Божите повели...
Всички срещи носят раздели.
И тогава,кому ще съм нужен?

Моите почитания,Катя! Това което написах, не е в унисон със стихотворението ти,но... в момента съм скептичен към себе си!

2019-01-20T14:59:03+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

В невидимия миг на времето виждам кодирания оптимизъм на твоят стих.
Поздравление!

2019-01-20T11:15:54+02:00
Izumrudkata (Катя)

Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
и прекрасните ви коментари!За мен е чест да ви видя
на моята страница!Бъдете благословени!

2019-01-19T22:29:26+02:00
генек (Георги Коновски)

Изумрудено...

2019-01-19T18:16:41+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0