Jan 19, 2019, 2:29 AM

В невидимия миг на времето

  Poetry » Other
654 3 9

В невидимия миг на времето,

стрелките неуморно се гонят!

Тиктакат, танцуват, отмерват -

по спиралата на времето бързат!

И невидимо дните се нижат,

оставят следи в без края

и някой ден може би ще разкажат

за това как съм живяла...!

Как търсила съм живия извор

та с наслада от него да отпия,

мъдрост, любов и надежда -

закодирани в стрелките на времето!

Тиктакат минутите бързо

и няма назад да поглеждам!

Живота е тук и сега! В тази минута!

А времето е твърде безценно...

Но не го пропилявайте...моля!

И нека всяка скъпоценна минута

да ви води напред и нагоре...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гаврил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Да така е! Има доза оптимизъм - това ми дава сили да продължа напред!
    Стойчо, благодаря ти за искрения коментар!
    И нека тази луна вечер,
    обсипана с безброй звезди,
    тъгата твоя да прокуди
    и с нежност да докосне
    твоята душа...!
    Недей тъгува - времето ни е безценно!
    Най - светлото вземи от него...
    Засмей се и смело продължи напред!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Понякога съм твърде неразумен,
    за да следвам Божите повели...
    Всички срещи носят раздели.
    И тогава,кому ще съм нужен?

    Моите почитания,Катя! Това което написах, не е в унисон със стихотворението ти,но... в момента съм скептичен към себе си!
  • В невидимия миг на времето виждам кодирания оптимизъм на твоят стих.
    Поздравление!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и прекрасните ви коментари!За мен е чест да ви видя
    на моята страница!Бъдете благословени!
  • Изумрудено...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...