Jan 19, 2019, 2:29 AM

В невидимия миг на времето

  Poetry » Other
662 3 9

В невидимия миг на времето,

стрелките неуморно се гонят!

Тиктакат, танцуват, отмерват -

по спиралата на времето бързат!

И невидимо дните се нижат,

оставят следи в без края

и някой ден може би ще разкажат

за това как съм живяла...!

Как търсила съм живия извор

та с наслада от него да отпия,

мъдрост, любов и надежда -

закодирани в стрелките на времето!

Тиктакат минутите бързо

и няма назад да поглеждам!

Живота е тук и сега! В тази минута!

А времето е твърде безценно...

Но не го пропилявайте...моля!

И нека всяка скъпоценна минута

да ви води напред и нагоре...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гаврил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Да така е! Има доза оптимизъм - това ми дава сили да продължа напред!
    Стойчо, благодаря ти за искрения коментар!
    И нека тази луна вечер,
    обсипана с безброй звезди,
    тъгата твоя да прокуди
    и с нежност да докосне
    твоята душа...!
    Недей тъгува - времето ни е безценно!
    Най - светлото вземи от него...
    Засмей се и смело продължи напред!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Понякога съм твърде неразумен,
    за да следвам Божите повели...
    Всички срещи носят раздели.
    И тогава,кому ще съм нужен?

    Моите почитания,Катя! Това което написах, не е в унисон със стихотворението ти,но... в момента съм скептичен към себе си!
  • В невидимия миг на времето виждам кодирания оптимизъм на твоят стих.
    Поздравление!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и прекрасните ви коментари!За мен е чест да ви видя
    на моята страница!Бъдете благословени!
  • Изумрудено...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...