19.01.2019 г., 2:29

В невидимия миг на времето

663 3 9

В невидимия миг на времето,

стрелките неуморно се гонят!

Тиктакат, танцуват, отмерват -

по спиралата на времето бързат!

И невидимо дните се нижат,

оставят следи в без края

и някой ден може би ще разкажат

за това как съм живяла...!

Как търсила съм живия извор

та с наслада от него да отпия,

мъдрост, любов и надежда -

закодирани в стрелките на времето!

Тиктакат минутите бързо

и няма назад да поглеждам!

Живота е тук и сега! В тази минута!

А времето е твърде безценно...

Но не го пропилявайте...моля!

И нека всяка скъпоценна минута

да ви води напред и нагоре...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гаврил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Да така е! Има доза оптимизъм - това ми дава сили да продължа напред!
    Стойчо, благодаря ти за искрения коментар!
    И нека тази луна вечер,
    обсипана с безброй звезди,
    тъгата твоя да прокуди
    и с нежност да докосне
    твоята душа...!
    Недей тъгува - времето ни е безценно!
    Най - светлото вземи от него...
    Засмей се и смело продължи напред!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Понякога съм твърде неразумен,
    за да следвам Божите повели...
    Всички срещи носят раздели.
    И тогава,кому ще съм нужен?

    Моите почитания,Катя! Това което написах, не е в унисон със стихотворението ти,но... в момента съм скептичен към себе си!
  • В невидимия миг на времето виждам кодирания оптимизъм на твоят стих.
    Поздравление!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и прекрасните ви коментари!За мен е чест да ви видя
    на моята страница!Бъдете благословени!
  • Изумрудено...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...