19.01.2019 г., 2:29

В невидимия миг на времето

653 3 9

В невидимия миг на времето,

стрелките неуморно се гонят!

Тиктакат, танцуват, отмерват -

по спиралата на времето бързат!

И невидимо дните се нижат,

оставят следи в без края

и някой ден може би ще разкажат

за това как съм живяла...!

Как търсила съм живия извор

та с наслада от него да отпия,

мъдрост, любов и надежда -

закодирани в стрелките на времето!

Тиктакат минутите бързо

и няма назад да поглеждам!

Живота е тук и сега! В тази минута!

А времето е твърде безценно...

Но не го пропилявайте...моля!

И нека всяка скъпоценна минута

да ви води напред и нагоре...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гаврил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Да така е! Има доза оптимизъм - това ми дава сили да продължа напред!
    Стойчо, благодаря ти за искрения коментар!
    И нека тази луна вечер,
    обсипана с безброй звезди,
    тъгата твоя да прокуди
    и с нежност да докосне
    твоята душа...!
    Недей тъгува - времето ни е безценно!
    Най - светлото вземи от него...
    Засмей се и смело продължи напред!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Понякога съм твърде неразумен,
    за да следвам Божите повели...
    Всички срещи носят раздели.
    И тогава,кому ще съм нужен?

    Моите почитания,Катя! Това което написах, не е в унисон със стихотворението ти,но... в момента съм скептичен към себе си!
  • В невидимия миг на времето виждам кодирания оптимизъм на твоят стих.
    Поздравление!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и прекрасните ви коментари!За мен е чест да ви видя
    на моята страница!Бъдете благословени!
  • Изумрудено...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...