8 feb 2024, 14:24

В незрящите очи на капитаните 

  Poesía » Otra
189 6 5

В незрящите очи на капитаните,

в зениците, изпепелени от солта,

във погледа – въже и упование,

при котвата, обвита в самота

е сгушена колибата на лятото,

в която през септември ще се върне,

ще просне мокрия си бански

и облекчено ще отдъхне.

От себе си, от парещия вятър,

от шумните запои на моряците,

от сълзите горчиви на русалките,

от песни на зевзеци и пияници.

Ще се зарови в тишина,

под сянката на натежали мрежи,

ще иска да забрави, че го чакат,

тълпи от недочакани копнежи.

В незрящите очи на капитаните,

в зениците, изпепелени от солта,

живее синьо, тихо лятото,

през зимата...

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??