В незрящите очи на капитаните
В незрящите очи на капитаните,
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото,
в която през септември ще се върне,
ще просне мокрия си бански
и облекчено ще отдъхне.
От себе си, от парещия вятър,
от шумните запои на моряците,
от сълзите горчиви на русалките,
от песни на зевзеци и пияници.
Ще се зарови в тишина,
под сянката на натежали мрежи,
ще иска да забрави, че го чакат,
тълпи от недочакани копнежи.
В незрящите очи на капитаните,
в зениците, изпепелени от солта,
живее синьо, тихо лятото,
през зимата...
© Пламена Троева All rights reserved.
