В незрящите очи на капитаните,
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото,
в която през септември ще се върне,
ще просне мокрия си бански
и облекчено ще отдъхне.
От себе си, от парещия вятър,
от шумните запои на моряците,
от сълзите горчиви на русалките,
от песни на зевзеци и пияници. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up